Основни съставки на испанската кухня

Ежедневните ястия, ядени от испанците в много области, все още много често се приготвят по традиция ръчно, от пресни съставки, купувани всеки ден на пазара. Тази практика се среща по-често в селските райони и по-рядко в големите градски райони като Мадрид, където супермаркетите започват да изместват откритите пазари. Но дори и в Мадрид храна може да се купи от кварталните магазинчета, хляб от „панадерията“, месо от „карнисерията“ и т.н.

Основната мазнина, която се използва е зехтин, който диетолозите смятат за най-здравословната мазнина. Най-често са приготвяни ястия от риба, морски дарове, бобови растения и ориз. Ястията се обогатяват с домати, чушки, картофи, яйца, чесън, лук, маслини, бадеми и вино.

Испанските ястия са лесни, а благодарение на ароматни билки като шафран са изпълнени с изискан вкус. Испанската кухня е получила своята слава благодарение на ястия като: паеля, гаспачо (люта студена супа), тортиля (омлет) или тапас.

Така както на юг царуват морските дарове, така в дълбините на страната се сервират зеленчуци и различни видове месо, докато в планините – агнешко или бобови култури.
За Кастилия е характерно печено телешко или агнешко месо, а също така сушени шунки (най-известна е серано и пикантни свински наденички чоризо. Каталония е известна с риби приготвяни по много начини със зеленчуци (пресни, варени или мариновани), в Галиция се сервира парчета пържена риба, задушени в лютив сос от домати, лук, чесън, зехтин и вино. Валенсия е родината на паелята – най-известното ястие в Испания от ориз задушаван на голям железен тиган заедно със зеленчуци, парчета пилешко месо или морски дарове.

Значителна част от испанската кухня произхожда от еврейските и мавърските традиции. Маврите имат силно влияние в Испания в продължение на много столетия и някои техни ястия се ядат в Испания и в наши дни. Но и свинското месо е много популярно и в продължение на векове яденето на свинско е било също и показване на християнския етнос или лимпиеса де сангре, тъй като то не е употребявано за храна от евреите и мюсюлманите. Няколко местни хранителни продукти от Северна и Южна Америка са донесени в Европа през Испания и един съвременен испански готвач не може без картофи, домати, чушки или боб. Те са някои от основните влияния, които отличават испанската кухня от средиземноморската, с която тя има много общи похвати и храни.

Съществена съставка в истинското испанско готварство е зехтинът, тъй като Испания произвежда 44% от маслините в света. Ежедневните ястия, ядени от испанците в много области, все още много често се приготвят по традиция ръчно, от пресни съставки, купувани всеки ден на пазара. Тази практика се среща по-често в селските райони и по-рядко в големите градски райони като Мадрид, където супермаркетите започват да изместват откритите пазари. Но дори и в Мадрид храна може да се купи от кварталните магазинчета, хляб от „панадерията“, месо от „карнисерията“ и т.н. Популярен обичай при ядене в заведение е да се сервират „тапас“ (мезета) с питие (херес, вино, бира и др.). На някои места като Гранада тапас се предлагат безплатно с питието и поради това са станали много известни. Трябва да се отбележи, че почти всеки тапас-бар сервира нещо за ядене безплатно при поръчване на питие. Традиционно известно е „чуро“ с чаша гъст топъл шоколад, в който да се топи чурото. „Чурериите“ или заведенията, които сервират чурос се срещат навсякъде. Както в много страни, кухните в различните райони на Испания се различават чувствително, въпреки че всички имат определени общи черти като:

Използване на зехтин за мазнина при готвене, а също така и суров.
Използването на софрито (доматен сос) като начало за приготвянето на много ястия.
Използването на чесън и лук като основни овкусители.
Обичаят да се пие вино с яденето.
Сервирането на хляб с повечето ястия.
Яденето на салати, особено през лятото.
Яденето на парче плод или млечен продукт за десерт.
Десерти като торти и други сладкиши обикновено се използват при специални поводи.